Новини

Унгарската спорна трудова програма за временна заетост

01 февруари 2016 | 21:20

Унгария се гордее как успя да превърне 260 хил. души, някои от които без работа повече от десет години, в истинска трудова армия, която чисти улици или събира плодове на нивите. Критици обаче посочват, че разрастващата се схема за временна заетост става все по-скъпа, но и се превръща в политически инструмент, който изгражда постоянна класа неквалифицирани работници с минимален шанс някога да си намерят по-добра работа, пише Financial Times.

"Този тип програми са на изчезване в развитите държави", казва Дейвид Кард, специалист от University of California по икономика на труда. "Те идват на мода след Голямата депресия, но през 70-те вече се гледа с голямо подозрение относно ефективността им."

Трудно намиране на работа

Едва 13.8% от "социалните" работници са намерили после работа в частния сектор през първата половина на 2014 г. За сметка на това схемата за временна заетост се разраства и ще превърне унгарския държавен сектор в най-раздутия в региона.
"Всички анализи за ефектите сочат, че тези мерки не подобряват пазара на труда", казва Агота Шарле, изследовател в Budapest Institute.
Въпреки предупрежденията от експерти и от Брюксел, че схемата не създава по-добри перспективи пред безработните, финансирането за нея е нараснало четири път до 270 млрд. форинта (870 млн. евро) от идването на ФИДЕС на власт през 2010 г. Оценките са, че през 2018 г. схемата ще струва 1.6% от унгарския БВП и ще дава работа на 350 хил. души, или почти 9% от работната ръка в страната.

"Докато има нужда, ще развиваме програмата за обществен труд като средство за трудова заетост", каза наскоро пред местните медии държавният секретар Каталин Новак.
Подобни програми започват в няколко източноевропейски страни в началото на 90-те години в подкрепа на множеството нискоквалифицирани работници, загубили поминъка си след края на социализма (в България също са действали програми за временна трудова заетост). Унгарската схема, превърнала се в символ на нетрадиционните икономически политики на Виктор Орбан, е единствената с подобен размах и с правомощията, които дава на местни кметове.

Само 30 дни помощ за безработни, след това включване в общински проекти

Орбан започна да интегрира все повече трайно безработни в тази схема от 2011 г., като намали времето за получаване на социални помощи за безработица до едва 30 дни. Ако безработен не е намерил работа през това време, той е длъжен да подаде молба за работа по общински проекти. Заплатата там е около 160 евро на месец. Това е по-малко от минималната заплата 332 евро, но повече от помощите за безработни.
В някои от бедните североизточни села тази работа е единствената възможност за труд. Нейното управление е в ръцете на кметовете, които иначе не се радват на богати бюджети. Така общините често използват предоставената им работна ръка за обекти или проекти, които иначе биха стрували скъпо. По-голямата част от работниците, чиито договори обикновено са по месец-два, са от ромски произход.

Някои участници в програмата твърдят, че кметовете обещават работа само на онези, които гласуват за тях. Политиците от опозицията твърдят, че тази схема позволява на местните власти да уволняват служители и после да ги пренаемат по програмата за временна заетост. Това поражда нездрави мотиви за процъфтяването на програмата.
"Всяка схема за работа вероятно е по-добра от социалните помощи. Но не и когато тази схема става за сметка на нормалната трудова заетост, а правителството няма интерес да насочи хората обратно към пазара на труда", обобщава Лайош Бокрош, политик от опозицията и бивш финансов министър.